По река Дунав

До сега така и не бях попадала на възможност да се кача толкова на север, че да зърна бреговете на река Дунав. За мен това винаги е била северната ни граница от учебниците по география или реката, която революционерите пресичат, за да се приберат у дома. Ето защо с нетърпение дочаках пристигането в Козлодуй. На входа на града те посрещат две табели – едната сочи в посока на Атомна централа. Всъщност съоръжението се вижда в далечината и от пътя. Ние последвахме другата табела и не след дълго вече се движехме по разбитите козлодуйски улици. Градът е всъщност доста малък и не изглеждаше така сякаш кипи от живот. В центъра има няколко блокчета и по-модерни сгради, в покрайнините са предимно селски къщи.

Без да губим много време се отправихме към прословутия кораб Радецки. Това всъщност не е истинския кораб, а построен по същия модел друг по-малък, който днес е превърнат в музей. Явно съм чела много революционна поезия, но си представях нещо много по-величествено. Оказа се малко корабче закотвено безславно в един жабуняк. Екипажът се състоеше само от двама души – капитан и механик. Всички други били съкратени, включително екскурзоводът. Обасниха ни, че пари няма. За нищо, включително и качествена поддръжка. Корабчето не е минавало необходимата инспекция от години, ето защо не им е позволено да го пускат в открити води. А дори и да искат – по това време на годината не могат да го извадят, защото нивото на водата е паднало. Ето как великият параход Радецки от песните далеч се разминава с това, което ще видите. Не знам колко българи го посещават, но ни увериха, че доста чуждестранни кораби стоварват пътниците си за кратка почивка и за тур обиколка, ако има желаещи. Тур обиколката всъщност се изчерпва с палубата, каютите и салона на кораба, където висят портрети на Ботев и други исторически елементи. Сред по-интересните са няколко запазени революционерски вестника, монети, както и последното писмо, което е писал Ботев. Има също така запазени униформи и знамена. Във всеки случай атмосферата едва ли ще пробуди особено патриотични чувства у вас. Това, което е хубаво да знаете при посещението си е, че през лятото по тези места е изключително топло и задушно, ето защо и в самото корабче почти не се дишаше. Билетът е на някаква символична цена,  но не винаги има кой да ви го продаде, така че ако не виждате никой по палубата, викайте. Същото така не забравяйте да си носите кинижките със СНТО, печат има.

Разходката по дунавския бряг продължава. Температуратаот 38 градуса се запазва, както и пейзажа от безкрайни полета и селски къщи. Трябва да призная, че севернобългарската действителност далеч се различава с тази в Южна България. От една страна – чисто географски. Планините, китните гори и зеленината ми липсваха през цялото време. Това, което ще виждате с километри са слънчеви полета, насяти с царевица или слънчоглед. От друга страна – икономически – тази част на страна изглежда в доста окаяно състояние. Това е Северозападнала България, пошегува се една бабка, с която се заприказвахме. Селцата са малки – с повече къщи, отколкото хора. Посторйките са от едно време – кирпичени. С по няколко некролога по порутените врати.  А сградата на общината служи за поща, болница и всичко друго. Млади хора няма. Горните редове се отнасят не само са селата, но и за градовете. В Лом например имат няколко по-главни улици, които са асфалтирани, по останалите крачиш в калта. Инфраструктурата е зле, предприятията са отдавна затворени. На управниците не им пука.

Разстоянието от Козлодуй до Видин е около стотина километра. Пътят не е в особено добро състояние – на места прясно асфалтиран, на други – почти непроходим. През лятото движението е нула. За два часа се разминахме с няколко коли и с две-три каруци. На пристигане във Видин оставихме колата някъде близо до центъра – там са всички забележителности, които ви трябват. Подходящо място за паркиране има в уличките до речната гара – близо до градската градина и в същото време по-спокойно и удобно за паркиране. Тръгвайки по речната алея, скоро ще видите туристически информационен център. Там ще ви упътят и ще ви дадат карта на забележителности. Повечето от тях се намират в крайдунавската градска градина. Най-отдалечена, чак в края на парка, се намира крепостта Баба Вида. Както при повечето такива забележителности по нашите земи, културите се преливат и надграждат. Ето защо много история се събира на това място. От върха на кулата има гледка към румънския бряг, а съвсем близо до нея плаж, където видинчани си пекат дупетата на слънце. Ако не си падате по второто, то поне можете да изпиете една студена бира в някое от много кафенца в парка. Бирата върви с цаца задължително, а след това сте готови за нови приключения…