Врачанския Балкан

Ако пътувате към Враца от южна България, най-умният ход е да се качите на магистралата за София. Преди да влезете в столицата, намирате отбивка в посока Ботевград. Там можете да изпиете сутрeшното си кафе в някое от симпатичните кафенета на централния площад. Така ще се разсъните, а и ще се насладите на гледката към Часовниковата кула, която е символ на града. Забележителността е част от 100-те туристически обекти и печат, че сте я посетили ще намерите в Историческия музей, който също се намира на центъра. От тук потегляте към Враца, остават ви още около 50 км. Щом наближите Враца, внимавайте в обозначителните табели, които из България нито са на често, нито са поставени на подходящите места. Трябва ви табела, която ще ви посочи отбивката за връх Околчица. Когато пътувате из страна, трябва да свикнете, че много пътища не са такива, каквито изглеждат на картата и много значи не водят там, където се предполага. Хубаво е да се научите да питате. Хората ще ви упътят.

Поемате по асфалтиран път нагоре към върха, преминавайки през няколко селца. Ако имате желание, спрете за почивка в с. Челопек. Там се намира къщата на Баба Илийца – Вазовата героиня от Една българка. Жената действително е живяла в село Челопек и e спасила едни от Ботевите четници след разгромяването на четата. Движила се по тайни пътечки в планината и преплувала Искър с лодка. Или поне така разказва легендата. Днес къщата  е възстановена в първоначалния и вид и също е част от Стоте национални туристически обекти. В сграда на общината в селото ще намерите кой да ви я отвори, ако искате да разгледате, а също и кой да ви сложи печат. Продължавайки нагоре по пътя, ще стигнете до връх Околчица, където се издига 35-метров паметник, който представлява опълченски кръст. С него почитаме паметта на Христо Ботев. От тук можете да се порадвате на величествена гледка към Враца и околността. В подножието му има обширни полянки, където най-вероятно се разиграват възстановки на последната битка на Ботевата чета. Винаги ми се искало да присъствам на някое от тези събития, но до сега така и не намерих възможност. Ако се чувствате достатъчно патриоти обаче, можете да отидете до лобното място на Христо Ботев. Табела, намираща се малко под върха, ще ви упъти. Сложете си маратонките, защото до там няма да можете да стигнете с колата. Върви се около километър и половина по тясна планинска пътечка. Трябва да призная обаче, че август не е най-подходящият месец за разходки из Врачанския балкан. Местността е камениста, с ниска растителност, всичко живо се е изпокрило. Пече, жега е, а природната гледка е доста тъжна. Има няколко екопътеки през Балкана, но повечето от тях изглеждат доста стръмни и неприятни за изкачване. Вървейки през шубраците си мислех, че ако бях на мястото на Ботев и ми се налагаше с дни да се катеря по камeнаците, накрая щях сама да си тегля куршума. Всъщност винаги съм си представяла лобното място на поета като поляна. Излезе планински склон насред дърветата – видя ми се страшно неудобно за каквито и да е сражения. Явно само Ботев си знае какво всъщност се е случило, тъй като легенди и теории за смъртта му – много. Оказа се, че по този край може да чуеш интересни теории и за това къде се намира главата му, но факт е, че и до днес никой не може да твърди нищо със сигурност.

Следваща спирка – Враца. Намерете тихо хотелче където да пренощувате, защото на следващата сутрин ви очакват нови предизвикателства. На централния площад ще видите да се издига голям паметник на Ботев. В близост до него ще видите две кули – кула на Мешчиите и Куртпашовата кула. В града има два по-интересни музея – исторически и етнографски, но ви съветвам да не губите време в тях. Интересните неща са извън града. Едно от тях е прохода Вратцата – с най-високите на Балканския полуостров скали. На 16 км от града пък се намира пещерата Леденика. Посещението там е задължително, дори и да не си падате много по такъв тип неща. Влиза се на групи на всеки кръгъл час, а обиколката се води от екскурзовод. Първото изречение, което ще ви каже е : ” Нашата пещера е малко екстремничка, но… “. Ако трябва да съм честна, ще призная, че съм голяма бъзла. В комбинация с това съм и доста спъната в краката. Ето защо при тези думи почти бях готова да се върна назад. За щастие не го направих, тъй като разходката из Леденика си остава незабравимо изживяване. Безспорно това  е най-красивата пещера, в която съм влизала – богата е на образувания с причудливи форми. С малко въображение вътре ще видите лицата и фигурите на религиозни и исторически личности, животни, дори главата на Йода. :Д Уловката е, че пещерата е доста ниска и тясна, и стръмна на места. Но за сметка на това ми се видя добре обезопасена и ако си гледате в краката, няма да срещнете проблеми. Първата зала е най-студена. Като цяло температурата вътре е ниска, така че си носете жилетка, защото ще прекарате вътре поне един час. Всъщност маршрутът, по който ще мините, не е дълъг, но пещерата има много зали и доста неща за разглеждане. Едно от най-уникалните неща, които съм изживявала беше импровизиран концерт в Концертна зала. Една дама от групата реши да изпробва акустиката и запя Хубава си моя горо. Усещането от тази песен на точно това място е незабравимо. Ако ви е страх от височини, друго незабравимо усещане ще изпитате , когато чуете думите малка и голяма пропаст. Дишайте дълбоко. Това далеч не са най-страшните места в пещерата. Мястото, която може да поуплаши и по-смелите се нарича Седмото небе. До там се стига по тясна почти отвесна стъбличка. Малко мераклии пожелаха да се качат до там. Аз го оставих за следващия път. Казват, че идеалното време за посещение на пещерата е през пролетта, когато ще видите красиви ледени фигури. Но и иначе посещението си заслужава.